Как прекарах лятната ваканция

Добър филм в типичния мъжкарски стил на Мел Гибсън. Екшъна и черния хумор няма да ви липсват, така че няма какво повече да му мислите :) Мексикански затвор, стари кучета и гринго новобранец... какво повече му трябва на човек?!
Тези, които харесват подобен тип екшъни няма да останат разочаровани...
Приятно гледане!

Резюме >>
Филма "Как прекарах лятната си ваканция" с Мел Гибсън е експлозивен екшън, който разкрива на света тъмните страни на зловещ и неуспешен социален експеримент в Мексико, заснет с типичните за актьора прояви на черен хумор. Филмът е продуциран от собствената му независима компания Icon Production. Toва е второто заглавие в кариерата му след „Апокалипто”, заснето в град Веракрус, Мексико.

Денят е лош за Шофьора (Мел Гибсън) и с напредването си никак не се подобрява. Той току-що е прекарал стока за милиони, което ще му позволи хубава и безгрижна лятна ваканция на някой остров. Добра идея, която обаче изчезва с южния вятър – буквално.

Следва автомобилна гонка с главоломна скорост, преследване от американски граничен патрул и кървящо тяло на задната седалка. Шофьорът преминава силово през граничната бразда, преобръща се и спира… в Мексико. Задържан от мексиканските власти, той е изпратен в затвор с тежък режим, където попада в странния и опасен свят на „Ел Пуеблито”. Това не е леко място за оцеляване на външен човек като Шофьора, освен ако не получи помощ от някой, светнат на местните номера. Неочаквано това е 10-годишно хлапе (Кевин Ернандес).

Светът на „Ел Пуеблито” е суров и безскрупулен, наричат го най-лошия затвор в цяло Мексико – „университет по престъпност” – кошмар от насилие, корупция и свръхнаселеност. С официалното название „Център за социална реадаптация”, „Ел Пуеблито” е построен през 1956 г. в Тихуана за 2000 затворници като нов експеримент в превъзпитанието, който обаче тотално се обърква. Идеята е, че допускането на семействата на затворниците да се присъединят към тях, ще помогне за евентуална нова нагласа на престъпниците към външния свят… или поне така са си мислили някога.